Посетете наблизо
Лакатнишките скали и пещера „Темната дупка“ (точно срещу от Рафтинг базата)
Горещо препоръчваме след рафтинга по р. Искър да се изкачите по пътеката на Лакатнишките скали. Така ще3 придобиете пълна представа за красотата на Искърското дефиле.
Маршрутът започва от карстов извор „Житолюб“, веднага след ресторант „Пещерата“. Пътеката е добре обособена, на места е с парапети и тук-там пейки. На запалените планинари изкачването отнема около 60 мин., а за останалите – около 90 мин. При все това, маршрутът е лек и освен подходящи обувки (не сандали и джапанки) и вода, не се изисква някаква специална подготовка.
По пътя, можете да влезете в преддверието на пещера „Темната дупка“. Пещерата не е облагородена и затова посещението й навътре в галериите трябва да става с водач.
При заслон „Алпийска поляна“ ще видите изградените маршрути за катерене и ще сте все по-близо до кацналата на скалите къщичка „Орлово гнездо“. Това е заслон, направен от алпинисти през 1938 с леко намигване към начинаещите катерачи.
От площадката на паметника на септемврийците изгледът е зашеметяващ.
Връщането е около 1 час.
Хижа „Тръстена“ (15 км. от Рафтинг базата)
Ако сте решили да отделите повече от 1 ден в Искърското дефиле, може да направите пешеходен преход до хижа Тръстена. От с. Гара Лакатник има асфалтов път 7 км. до с. Лакатник. От селото по маркирана пътека се стига до хижата – пътят отнема около 3-3,5 ч пеша.
До Тръстена може да стигнете и с кола през с. Гара Бов, но пътят, макар и проходим, не е добре поддържан.
Хижата е известна с големите си малинови насаждения и производството на малиново вино. В близост до нея има три езера, букови гори и просторни поляни, подходящи за разходка.
Макар и на 3 етажа, 2 от които са туристически спални, хижа Тръстена е много посещавана и, ако сте решили да нощувате там, е добре да се обадите на хижарите, за да не бъдете разочаровани ( тел.: 0886 407 495).
Вазова екопътека – начало с. Бов (10 км. от Рафтинг базата)
Вазовата екопътека свързва гара Бов със село Заселе. По Вазовата екопътека се стига до един от най-високите водопади в България – Бовска скакля, висок около 85 метра.
Пътеката е облагородена – има изградени каменни стълби, парапети, дървени мостчета, беседки. Имайте предвид, че на места е доста стръмна. Необходимо е да сте обути с подходящи обувки.
Водопадът не тече непрекъснато и, ако го посещавате през сух период, е възможно да е без вода
Пътеката има и друго начало от с. Заселе. От там се спускате надолу до Бов. Тъй като, пътеката е стръмна, по-добре първо да я изкачите до Заселе и после, пълни с впечатления, да се спуснете обратно.
Изкачването й трае около 1,30 мин, а връщането ще отнеме около 40 – 50 мин.
Екопътека „Под Камико“ (11 км. от Рафтинг базата – 15 мин. с кола)
От стадиона на гара Бов тръгва екопътека „Под камика“. Носи името си от 40 метровия водопад на р. Бов, но освен на него по пътеката можете да се полюбувате на още 20на водопада.
След водопадите може да продължите по пътеката и да се качите до села Бов.
Пътеката се движи почти успоредно срещу течението на реката. На места има изградени дървени мостчета и места за отдих.
Пътеката се изминава за около 2 – 2,5 часа ( това със спирките по водопадите и фотопаузите), връщането е около 1,5 ч.
Туристически комплекс „Дядо Йоцо“, с. Очин дол (10 км. от Рафтинг базата – 15 мин. с кола)
Пътувайки по пътя от Лакатник към Мездра през Искърското дефиле, отбийте се за едно кафе в туристически комплекс „Дядо Йоцо“, с Очин дол (да не се бърка с Учин дол известно от Слави Трифонов). Още от пътя ще видите вазовия герой на скалата, поздравяващ с калпака си преминаващите влакове. Пет метровият паметник се издига на скалите срещу жп линията от 2005 г.
Комплексът има механа и страхотно поддържана градина. На хълма срещу комплекса могат да се види парк с дървени фигури или да се направи кратка разходка по пътека „Горски кът“.
Манастир „Седемте престола“, с. Осеновлаг (25 км. от Рафтинг базата – 30 мин. с кола)
За да посетите Осеновлашкия манастир „Рождество Богородично“, по-известен като манастир „Седемте престола“, трябва да преминете през жп прелеза на гара Елисейна и след около 11 км. (15 мин) ще видите паркинга пред дверите на манасира
Той е уникален основно заради църквата си, в която има 7 олтара (или трона) – нямаме друга такава църква в България. Четирите основни олтара образуват кръст и са отделени от главната зала с вътрешни стени. Два са близо до вратата, а последният (седмият) е точно срещу входа на църквата. Всеки трон е отделен параклис и е посветен на български светец. Стенописите в църквата са на повече от 100 години.
Иван Вазов е посветил на манастира „Седемте престола“ стихотворението „Клепалото бие“.
Черепишки манастир (30 км. от Рафтинг базата – 35 мин. с кола)
Почти на излизане от Искърското дефиле се намира Черепишкият манастир. Няма как да пропуснете отбивката за него на главния път.
Манастирът е построен по времето на цар Иван Шишман. Той е изгарян и опустошаван неколкократно. В началото на 17 век Черепишкият манастир е възстановен благодарение на Пимен Зографски. Тогава е издигната и сегашната му църква.
Тук е намерил убежище Софроний Врачански, а в по-ново време е любимо място на Иван Вазов и Алеко Константинов. За Феликс Каниц това е най-красивото място на земята.
Освен църквата, забележителни в Черепишкия манастир са костницата, в която се съхраняван костите на част от Ботевите четници, загинали при Рашов дол; музеят; Алековата алея. Разбира се, на по-малко уникални са и природните гледки.
Съвсем близо до манастира се намират Рашов дол, станал лобно място на Хр. Ботев и част от четниците му и скалния феномен Ритлите.
Вършец (28 км. от Рафтинг базата)
Разходката из Искърското дефиле, съчетана с рафтинг по р. Искър може да продължи с посещение на гр. Вършец – известен с минералните си извори и лековитата вода.
В града има редица СПА хотели, които предлагат настаняване, комбинирано с използването на минарални басейни.
Добра алтернатива за настаняване са и множеството къщи за гости.
На 5 км. от Вършец е с. Спанчевци, в което също има минерални извори и изградени комплекси с басейни.
Недалеч от града се намира Клисурският манастир, основан през XIII. В него също може да се пренощува за скромна сума.